Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01 22:49 - Празниците минаха. Ура!!!
Автор: kapricia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2821 Коментари: 4 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Празниците отминаха (Слава тебе, Господи!), а аз съм още жива и сравнително с всичкия се или поне с по-голямата част от него – останалата още наваксва със съня. Децата оздравяха.

Да уточня: на Коледа и Нова година винаги, винаги, ВИ-НА-ГИ сме болни. Традиция! Дядо Коледа може и да ни пропусне, вирусите не!!!

Мъжът ми май пръв се сети какво ни чака и реши да си го спести, та по средата на декември се метна на бойния кон (демек на камиона) и се спря чак в Щутгарт. Нищо. На негово място и аз бих го направила, пък и все някой трябва да изкарва и парите в това семейство. Аз съм в майчинство, което в превод значи, че сама не бих оцеляла финансово повече от седмица.

Пръв падна жертва Престолонаследник №1. Температура, сополи, кашлица до посиняване... Всички екстри. Плюс говорене насън. Не че много спя, докато дебна часа за поредния илач, ама не е много приятно когато тъкмо съм затворила едно око, до ухото ми внезапно да се надигне крясък: „Не, не, не! Лош човек! Аз съм супеееерррр!” Още по-сюрреалистично и направо побеляващо косата беше веднъж, когато не изкрещя, а прошепна (пак до ухото ми): „Мамо, зад гърба ти има Фризрак!” Тоест призрак. Още сме на вълна Хелоуийн и през деня е поносимо, но нощем по очевидни причини става малко смущаващо. За всеки случай хвърлих едно око през рамо – да не би пък верно некой Фризрак да се е запилял насам, за да се позабавлява, залагайки срещу другите Фризраци колко ще издържа без сън преди да изкукам съвсем и да започна и аз да виждам Фризраци навсякъде.

Та Коледа я изкарах в неравна битка с високата температура. На сутринта след „празничната” нощ вече бях полупияна от оцетни пари и полумъртва от безсъние, та пропуснах един от часовете за Парацетамола и температурата взе, че спадна сама. Ти да видиш! По Коледа ставали чудеса – верно!

После дойде ред на Престолонаследник №2, разбира се. Разбира се!!!

Аз, като вряла и кипяла в тия работи, просто извадих поредните шишенца от шкафчето с химиите. Вече не ги водя на педиатър. И без друго тя, педиатърката, май взе да си мисли, че нарочно ги заразявам, щото много ме кефи да вися в чакалнята пред кабинета и да гледам за шестотин осемдесет и седми път „Маша и Мечока” или „Свинка Пеппа”, за да държа големия син под контрол. Е, контролът е доста разтегливо понятие при нас, но ако успея да се добера до кабинета без преди това да сме минали на търкал всички стълби до горе и обратно, без да сме изчоплили дупка в чисто новата топлоизолация на стената и без да сме наплюли, оскубали, обидили никое от останалите чакащи реда си деца (или родител), значи съм се разминала леко. Не ми се мисли как ще се оправям, когато и малкият проходи!

Мечтая си да минат празниците, та да видя раклата над главата си свободна от Панадол, Нурофен, Парацетамол, калций, витамин С, Проспан, капки за нос, флакончета с физиологичен разтвор и прочие гадости. Други си мечтаят за подаръци, аз – за чиста от домашната аптека ракла. Не е много, нали? С годините човек по един или друг начин научава къде се крият истинските поводи за щастие. Една чиста ракла!...

Майка ми междувременно се обажда да ми се оплаче, че „от тоя гаден грип всичко ме боли и ДАЖЕ НЕ МИ СЕ ПУШИ!!! Ти представяш ли си?!” Жива да я ожалиш начи!... И на мен така, не ми се пуши, ама то сигурно щото и по принцип не пуша. Споделям ѝ това последното, при което тя ме обвинява, че изобщо не я разбирам. Права е – не я разбирам.

Мъжът ми (вече някъде от Белгия) се включва с обаждане:

-                      Що не звъннеш на баща ми да дойде – да празнувате заедно, че и той е сам?

-                      Ми що да не?! Ще го черпя един Нурофен. Кеф му с вкус на ягода, кеф му на портокал.

Отделно стои въпросът къде да го сложа да преспи после човекът, ако дойде. На някой от фотьойлите или в кухнята с котките?... Това второто няма да му е за първи път.

За мой късмет, баща му в обичайния си стил дори не се обажда. Не е много по празниците. Интересно що ли? Хайде аз – ясно, ама той...? Сигурно не му харесва да дели един фотьойл с котките.

Някъде около час преди новогодишната реч на президента най-накрая видях светлинката в края на тунела. Домочадието заспа без да вдига градусите, без да се дави в кашлица, без да хърка, без да бълнува, скимти, приплаква, без да се смее насън. Та в блажена тишина, на тъмно и по пижама, стратегически оплескана с няколко петна с дъх на Панадол (демек ягода), с чаша пепси и хапче леко успокоително в ръка дочаках Голямата пукотевица до вратата на балкона. И докато гледам как навън в небето зрелищно се изпаряват неизвестно колко хилади лева под формата на фойерверки, Престолонаследник №1 се поразмърда малко и в просъница промърморва:

-                      Тия ненормалници пак почнаха с ремонтите!...

Не е точно първото, което бихте си помислили, че ще чуете от устата на едно четиригодишно, пък било то и насън. Разпознавам собствения си речеви етикет. Хубавото е, че не помни по-пикантните думички засега, макар че от време на време с кеф изтървава по някое „мамка му”, когато е сигурен, че го гледат поне пет души в хипермаркета например.

Три дни по-късно заедно с елхата прибрах и домашната аптека. Чак тогава се сетих, че мен вирусите някак си ме пропуснаха на тия празници.



Тагове:   празници,   Вирус,   Коледа,


Гласувай:
12
0



1. nadzambunata - Еееее, няма страшно!
05.01 23:53
Австрийските селяни казват, че децата растат, когато боледуват по Празници. И у нас е било неколко пъти така: капки, лъжици, кърпи, тенджери, елхи... офффф...
цитирай
2. panazea - Честито Богоявление !
06.01 16:39
От сърце ти пожелавам тази Година да е здрава и успешна ! Прегръщам те !
И ние си имахме премеждия , внуците болни , децата : един това го боли , друг -друго. Ние се крепим на крака , за да има кой да ходи за лекарства ! Посетихме някое и друго спешно , за да не ни забравят. Отървахме и този път кожата ! Както и да е ! Сега нещата влизат в коловоза и композицията потегля бавно.
До три месеца ще се освободим от всичко , което ни тегне !
Прегръдки ! Панацея
цитирай
3. kuschel - Здравей, разказвачке! Всичко н...
06.01 19:22
Здравей, разказвачке! Всичко най-хубаво за твоето семейство. Кеф ми прави да ти чета разказчетата. Много си свежа. Пиши и заради мен, че аз съм нагазил до ушите в гадната политика.
цитирай
4. inel379 - Поздрав с усмивка! :}
06.01 19:32
Важното е, че лошото е зад теб. А ти, както винаги, подхождаш с впечатляващо чувство за хумор. Оптимист - сладур!
цитирай
5. makont - Ха, разсмя ме с твоето невероятно чвство за хумор.
06.01 23:23
Не се коси, и при мен нещата са така, не във Видин, а във София. Същия филм, но с други герой. При теб децата, а при мен родителите ми, които вече реагират като деца, но искат да владеят положението като младоци. Купонът е пълен. Усмивки, мило момиче!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kapricia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 905851
Постинги: 304
Коментари: 3697
Гласове: 21015
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930