Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2016 23:32 - Две дечица веселушки... и една мама на ръба на нервна криза
Автор: kapricia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 481 Коментари: 4 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                    С едно дете вкъщи си е приключение, но с две (за три и повече все още не знам) нещата рязко загрубяват. Особено, ако трябва да се справяш сам с подобно предизвикателство, ако това изобщо е по силите на човек. Да уточня – не са ме зарязали (поне към днешна дата все още не). Просто някой трябва и да ги храни тия деца, та като се разбра, че вторият син е на път, мъжът ми набързо подписа една декларация за ранно припознаване и отпраши към Западна Европа да подсигурява семейния бюджет.

Месец по-късно престолонаследник №2 се появи в целия си бебешки блясък. След задължителната седмица в болницата се прибрахме вкъщи. И ефектът беше нещо като „Добре дошли в лудницата!”

И така. Баткото е на почти 4 годинки. Една такава, особена възраст, в която уж разбират какво им говориш, ама не точно и не всеки път. Слава Богу, ходи на детска градина, така че през деня нещата са общо взето о`кей. Вечер обаче...

Задължителното недоспиване, което познавате покрай първото дете, ви се е струвало най-лошия кошмар, през който сте преминавали? Елате да видите какво е, когато се комбинира с необходимостта докато приспивате второто да повтаряте на първото, че трябва да пази тишина! А то точно тогава настоява да пее, да бръмчи с новата си кола, да рита топка в стената, да гледа „Маша и Мечока” с волумето на max и прочие, и прочие. Общо взето наближи ли часът за лягане на малкия, речникът ми рязко се свежда до главно три думи, съскани на всеки десет секунди: „Мълчи!”, „Тихо!” и „Стига!”. И откарваме така някъде между два и три чбса, т.е. до към 23:00. Обикновено някъде около този час малкият не издържа и се събужда, аз изпадам в нервна криза и с крясък изправям на бойна нога всички комшии от съседните два етажа, а големият обидено се тръшва в леглото си и най-накрая заспива с дежурното „Ти не си ми приятел!” вместо „Лека нощ!”.

Нощта минава... някак си... Знаете как. И на сутринта всичко започва по абсолютно същия начин, но с разменени роли. Тоест малкият се събужда около 6:00 най-късно и трябва да върша чудеса от героизъм, за да не му позволя да събуди големия. „Мълчи!”, „Тихо!” и „Стига!” при него не вършат работа, но аз си ги пея по навик. Мисля, че и насън съм започнала да го правя, но ще разбера със сигурност като се прибере татко им.

Около 7:30 събуждам големия за градина. Не му харесва и отново ми заявява, че не съм му приятел, след което настоява да му се извиня, че съм го обидила. Нямам представа с какво съм го обидила, но се извинявам. Мир да има! След 15 минути увещания, молби, гушкане, цупене и кикотене, докато мама се прави на палячо и уж с кеф играе на „Лази Буба Катеричка, търси дупка да се скрие! Гъди-гъди-гъди!...”, най-накрая отваря очи. Вече сме окъснели ужасно, така че започва насилствено обличане. Нова порция сръдни и обвинения, че не съм му приятел. Пак се извинявам, докато му навличам дреха след дреха.

Междувременно идва баба му да го заведе, та да не разкарвам аз малкия в сутрешния студ, и се включва в хаоса. Тя е с 40 години стаж като детски учител, така че има направо жестока школовка. Дори „Добро утро!” е произнесено с децибели, които принуждават и комшиите в съседните апартаменти да отвърнат на поздрава.

„Ти не си ми приятел!!!” кресва насреща й големия.

Вместо да си замълчи, за да ограничи щетите, тя се включва в спора с равен на неговия ентусиазъм. Двамата започват съвсем сериозен скандал, обвинявайки се взаимно в обида, клевета, липса на възпитание и още куп грехове, в резултат на което аз започвам да пищя, че нервите ми не издържат на това всяка скапана сутрин. Тя започва да крещи и срещу мен, че съм нервно болна и че тя не крещяла, ами „така си говорела обикновено” (което всъщност е вярно). Големият син се опитва през това време да надвика и двете ни, дерейки се от коридора колкото му глас държи: „Мамоооо, тая маратонка на кое краче беше?”, въпреки че чудесно знае коя за къде е.

Разбира се, всичко това се разиграва в коридора, точно до външната врата, та да могат комшиите да слушат без да се напрягат. Иначе не е интересно.

Изритвам ги и двамата в асансьора и трясвам вратата, в някои по-тежки случаи – разревана.

Уф! Най-сетне малко тишина.

Малкият най-накрая намира пролука и се включва с претенции, че е гладен, но след ежедневното изпращане на големия това е бял кахър.

Заспивам докато го храня. Само след няколко часа ще трябва пак да вляза в режим „Мълчи!”, „Тихо!” и „Стига!”. Тия дни се хванах, че повтарям въпросната мантра дори когато съм сама вкъщи. Не знам това трябва ли да ме тревожи – прекалено съм уморена, за да го мисля в близките една-две години.




Гласувай:
9
0



1. mihala - Приятно изживяване. Съчувствам ти ...
20.12.2016 06:31
Приятно изживяване. Съчувствам ти и аз съм го минала, но след това ще ти липсва.
Намери подходяща музика . Върши работа. Ние пеехме, но сме момичета. Успех
цитирай
2. kuschel - Ти си най-добрата разказвачка в ...
20.12.2016 06:34
Ти си най-добрата разказвачка в блогбегето. Направо припиквам от смях като те чета. Жива носталгия по старото блогче. Пиши от време на нреме, когато номер две заспи, защото ние сме затънали в международното положение и липсва нещо свежо за четене.
цитирай
3. kapricia - mihala,
20.12.2016 14:47
и аз все това си повтарям - че въпреки изхабените нерви, ще дойде време, когато това ще ми липсва. Обикновено върши работа, но за случаите, когато не сработва, си има и успокоителни под ръка. :)))
цитирай
4. kapricia - kuschel,
20.12.2016 14:49
той №2 не ми е проблем. Слава Богу, кротък е като агънце милият! Проблемът е, че баткото е добил моите навици - да си ляга посреднощ, а дотогава - да виси на лаптопа. И това е в по-леките случаи. За по-тежките съседите ми вероятно имат доста за разказване. :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kapricia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 913900
Постинги: 304
Коментари: 3697
Гласове: 21016
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930