Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2016 20:26 - Домашните любимци и децата
Автор: kapricia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1153 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Домашните любимци и децата са два трудно съвместими вида, при това превеса в силите по правило е в полза на децата. Или поне при нас е така.

За престолонаследник №2 е още рано да контактува с тях, но след няколко месеца очаквам с леко притеснение първите близки срещи от третия вид. За престолонаследник №1 вече не се тревожа. Всъщност притесненията ми са за губещата страна в териториалните спорове у дома. Не, не за таткото – за котките. Имаме две котки. Персийки. Породата предполага, че е особено предразположена към неприятности с деца, защото 1) твърде мързеливи са, за да бягат, докато имат възможност, и 2) козината им е то-о-олкова удобна за скубане, влачене, дъвкане, бърсане на разни повече или по-малко отвратителни субстанции от пода, олепване с бомбони и дъвки и прочие безкрайно забавни игри.

Ще се зачудите защо и как съм допуснала две котки и две деца да съжителстват, при това в стандартна панелка – гарсониера. Ами... Какво да ви кажа? Котките си бяха тук преди престолонаследниците, а майка ми се изприщва от мисълта да й ги харизам дори временно, та...

Абе обичам си ги! И едните, и другите.

Освен това искрено вярвам в ползата от ранното съвместно съжителство на тези два биологични вида. В резултат големият ми син е пръв приятел на де що има кучета и котки из квартала. Разбрах обаче, че имаме и пропуски, когато го заведох на село и за пръв път видя коза. „Мамо, това магаре дава ли да го погаля?” Но за тях – друг път.

За домашните любимци ми беше мисълта.

Както казах, двете котки вече бяха станали част от интериора вкъщи, когато се взе решение да си увеличим семейството с престолонаследник №1. Майка ми използва деветте месеца на бременността ми, за да води с мен точно всеки ден поне по веднъж спор „за” и „против” „тия Дзверове”. Не че не ги харесва, ама е искрено убедена, че вкъщи имат място само един-два домашни паяка, някоя и друга заблудена хлебарка и... толкова. И понеже при нея е така, значи навсякъде трябва да е така. Точка!

Аз от своя страна използвах оправданието с хормоните, за да изпадам в истерия всеки път, когато темата отново изникваше на следващо четене, обикновено сутрин, около първото за деня кафе. В крайна сметка котките си останаха вкъщи, майка ми от време на време все още се присеща да напомни за смъртоносните опасности, които носят „тия Дзверове”, но нищо повече.

С големия син се запознаха, когато той се сдоби с проходилката. В началото имаше настъпени опашки и отскубнати фъндъци козина, но после си свикнаха. Макар и пословично мързеливи, двете котки добиха навик да се изпаряват безследно в мига, в който чуеха да се търкаля онова съоръжение по паркета и малкият да крещи „Мау-мау! Мау-мау!”. Опитът учи!

Известно време продължиха така, докато малкият не проходи. От позицията на времето си мисля дали не проходи, само защото разбра, че с това чудо проходилката няма как да се напъха зад дивана при котките. Твърде е възможно. Факт е обаче, че проходи сравнително рано – на десет месеца.

И минаха на нов етап във взаимоотношенията си. Етап на оскубана козина (отново), влачене за уши, опашка, крак или друга някоя удобна за хващане част от котешката анатомия, опити за обяздване, изподрани ръце, крака, нос, уши, съскане, писъци, рев, ръмжене... Още си спомням как едва не получих инфаркт, когато една вечер влязох в кухнята за една филийка на крак. Мислех, че съм сама, когато изпод масата внезапно се разнесе характерното съскане, последвано от кански писък. Сърцето ми направи салто мортале още преди отдолу като тапа от шампанско да е изхвърчала една от котките, а след нея с одрано чело и със снопче козина в ръка да е изпълзял синът, ревейки с цяло гърло „Мау-мау лош!”.

Сега като се замисля, дори не им помня имената на котките. Покрай големият син и двете станаха Мау-мау. Устройва ме. Така или иначе поради перманентното недоспиване не съм в състояние понякога да си спомня имената дори на хора, с които съм отраснала.

Та както казах, опитът учи. С времето синът и любимците най-накрая стигнаха до някаква удобна и за двете страни форма на съжителство. Той знае, че под масата, ЗАД дивана, ПОД леглото е тяхна територия. Те знаят, че НА леглото, ВЪРХУ дивана и столът до вратата на кухнята са негова територия. От време на време той изчезва под масата – един вид ходи им на гости, но вече е доста културно и нямам скорошен спомен да сме опирали до риванола. За сметка на това доби навика да ме издебва и, точно когато хапвам нещо, да започва да ме информира на висок глас: „Мау-мау отиде да ака!”, „Мау-мау се изпишка!”, „Мау-мау си ближе дупето!”. Някой ден сигрно ще стане репортер. Все си мисля, че ще оцелея и без тази информация, но гледам да не му секвам ентусиазма. В края на краищата опциите са точно две – или да го оставя на спокойствие да ми снася подробно инфо за котешкото житие-битие, или да започне пак с въпросите, на които все по-трудно намирам отговор.

По-трудно беше да го отуча от навика да се опитва да пие вода от тяхната купичка, но някъде към края на втората му годинка отбелязах успех и в това начинание. Горе-долу по това време след доста крясъци от моя страна, влачене до чешмата и ядно търкане на ръцете и лицето със сапун се отказа и да рови в гранулите им, въпреки че са толкова готини за игра.

И аз научих някои неща. Например, че за да си нямам неприятности, е задължително когато купя кремвирши за котките, да купя от същите и за сина. Иначе рискувам сълзи в очите и съвсем логичния въпрос „Защо за Мау-мау има, а за мен не?” или отново да го намеря на четири крака редом до тях при купичките им. Същото важи за всички видове колбаси всъщност. Отне ми време обаче, докато го убедя, че не – не иска да яде от гранулираната котешка храна, когато купувам такава изобщо. Мисля, че най-накрая ми повярва, макар и след сериозни съмнения, че може би се опитвам да го прекарам.

Сега вторият син е на път скоро да открие прелестта на пълзенето, което означава, че не е далеч моментът, в който и той ще започне опознаването на удоволствието да живее с домашни любимци.




Гласувай:
9
0



1. tera - Забавно четиво :)
03.11.2016 09:32
Всъщност проблеми си има винаги и с домашните любимци, и с хората наоколо...
При нас случаят е по-различен, не беше заварено положение, а първият домашен любимец беше поканен и доведен от синчето, което беше на 10 години. После вторият - от мъжлето, а кой накрая им чисти рандемана , м?! :)
Но пък са супер готини и много ги обичам, въпреки всички проблемации. Те са си чест от семейството, осиновени деца. Да са живи и здрави! :)
Поздрави
цитирай
2. eli23 - Хм!
17.11.2016 09:36
Двегодишното ми внуче, докато разбера на какво вика ам-ам и устата и е пълна с котешки гранули.
цитирай
3. kuschel - Пак ме разсмя. Нямаш грешка!
20.12.2016 07:12
Пак ме разсмя. Нямаш грешка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kapricia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 905851
Постинги: 304
Коментари: 3697
Гласове: 21015
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930