Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2009 13:30 - Из дневника на една луда...
Автор: kapricia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2336 Коментари: 12 Гласове:
13

Последна промяна: 17.12.2009 13:36


Ден 1:

Обичам зимата! Всичко е чисто, бяло и искрящо. Е, поне докато не минат снегорините, а след тях – безкрайните колони от автомобили. Чистото, бялото и искрящото става мръсно, кафяво и гадно. Прелест!

Автобусът закъснява с 20 минути. А говорим за 5 см сняг. Кой знае кога (и дали изобщо) щеше да дойде, ако беше наваляло 10 см. Ама нищо. Предколедно ми е, така че нищо не е в състояние да ми скапе настроението. МР3-та в ушите и всичко е на 6. Даже идиотът, който кара като че го гони половината РПУ и пръска киша и кал на поне 2 метра височина, не може да ме изкара от релси. Почувствах се малко като в окопите на предна линия в някоя война. Зададе ли се кола, всичко живо от спирката бяга с писъци и търси укритие. Все едно не кола, а цяла танкова дивизия се е юрнала насреща ни.

По едно време автобусът все пак дойде. Ама ние толкова се бяхме улисали в играта на войници, че човекът остана шашнат, когато вместо да се качим, се разбягахме като пилци. Спря, помига недоумяващо, пък най-накрая рискува и отвори вратите. Най-накрая се качихме и потеглих за работа.

Там все едно се озовах в мъртвите сибирски полета. Сняг, девствен и недокоснат, преспи, вее и фучи... Абе зимна идилия. Викам си: „Те тука ще си ме задрупа!” Пък не смея да тая особени надежди, че в близките два-три месеца някой ще се сети да намине. Значи спасението на давещите се... затрупаните тоест... е в ръцете на самите затрупани. Добре, че откъм инвентар съм се подсигурила. Имам на склад всичко, което може или никога няма да ми потрябва – от гаечен ключ и комплект гедоре до прахосмукачка и лопата за сняг.

Та грабнах значи последната и се развихрих. Ама като казвам развихрих, имам предвид точно това. Студ, сняг, дърво и камък се пукат, дето е казал поетът, а моя милост по пуловерче и дънки чисти плаца и се поти като че е в центъра на Сахара. Чак се изкефих на себе си значи!

Чувството обаче ме държа, докато не се прибрах от работа. Още в автобуса взех да се чувствам леко като разглобена. Около два часа по-късно вече имах чувството, че съм на смъртно легло. По дяволите! Дали някой няма да се навие да ми изпише по спешност морфин срещу мускулна треска?... Не всеки мускул, а всяко мускулно влакно поотделно ме болеше. Нямам сили даже да се почешем. Милото прояви известно съчувствие, снабди ме с едно чайче с лимон и два аспирина и даже си предложи услугите за масаж. Супер! И като почна!... Че като нададох вой!... И така в продължение на двайсет минути. Накрая вече наистина не можех да мръдна – само се опитвах да дишам.

Ден 2:

Зимата май ще се окаже не чак толкова голяма радост.

В общи линии dйjа vu. Като пристигнах на работа, все едно човешки крак не е стъпвал в околността горе-долу от времето на Тиранозавър Рекс. Сняг до глезени. Мускулите ми все още ми бяха сърдити заради вчерашния тормоз и май само това напомняше, че не съм сънувала – чисто е било.

Докато стърчах и се озъртах в готовност да ревна с глас, капчука ми пусна две-три отрезвяващи ледени капки във врата. Изгледах го зло и... грабнах пак лопатата. То нали казват, че ако сам не си помогнеш...

Около час по-късно вече съм прогизнала от пот, даже очилата са се замъглили и нищо не виждам, ама пък е чисто, чисто, та чак неприлично на фона на останалата част от региона. За мускулите няма да мисля сега!

Две бутилки вода, две кафета и всичко пак е щастие и радост.

До към късния следобед, когато температурите внезапно падат до минус безкрайност и мократа площадка пред мен се превръща в олимпийска пързалка. Е, поне не вали. Утре може да ми се размине чистенето. И без това не знам дали ще имам сили... Това тяло не е виждало такива натоварвания горе-долу откакто в училищата премахнаха задължителната физзарядка сутрин. (Имам някакъв смътен спомен, че и от нея се скатавах много успешно навремето.)

Автобусът за към вкъщи закъснява тоя път с 15 минути. Браво! Което ще рече, че не съм съвсем кристализирала, когато пристига. Е, за сметка на това самият автобус е кристализирал. Вратата само пъшка и съска, но не ще да се отвори. Шофьорът почва да блъска отвътре, аз – да дърпам отвън... Докато в един момент проклетото нещо се отваря рязко, онзи залита насреща ми, а аз – по гръб в преспата отзад.

-                    Вратата е замръзнала. – казва ми той.

`Айде бе! Сериозно? Не може да бъде просто! Изобщо не бях забелязала.

Понадигнах се с елегантността на мечка гризли и някак се покатерих в автобуса. Разбира се, когато спря на моята спирка, се оказа, че е спрял насред малък еквивалент на езерото Мичиган. Това си е талант. Забелязвам, че само най-опитните шофьори го могат.

Някак си преплувах до вкъщи и успях само да пропълзя до леглото. Останалото го свърши милото. Чайче, още два аспирина, масаж... Одрах се от крясъци и хленчене, ама накрая заспах с идеята, че съм му благодарна. По едно време през нощта се събудих, колкото да видя, че пак вали и то сериозно.

Чудесно! Утре явно пак щеше да има фитнес в зимни условия.

Ден 3:

Мразя зимата!!!

Познах. Тоя път покривката пред работата ми беше поне десетина сантиметра. По телевизията казаха, че трябвало да е към 25. Мамка му! Ако беше толкова, просто щях да се самоубия.

И... сещате се. Лопатата, ръкавичките... и познатата вече процедура. Още два-три такива дни и ще му свикна на тоя режим. Опитвам се да гледам позитивно – по-добър и далеч по-полезен вариант е от фитнеса например. Обаче идват почивни дни и не смея да си помисля след това какво ще заваря тук.

Болят ме раменете. Моли ме гърбът. Болят ме ръцете. Болят ме краката. Болят ме даже части, които не е прилично да назовавам. Да не говорим, че краката ми са добили окраската на далматинците – цялата съм в синини!

Започвам да преосмислям мечтата си да живея някъде из скандинавските ширини. Май нямам необходимата физическа подготовка. Ако ми падне възможност, мисля да се пробвам някъде към Египет или друга някоя тропическа дестинация. Като че ли далеч по-голямо желание имам да се боря с гърмящи змии и кобри, отколкото със снежния ужас.

Честно казано, още една такава седмица, и ще се наложи да тръгна на психотерапия. Усещам как в мен се настанява една неприятна личност, твърде склонна да замерва с лопатата и със снежни топки всеки, който се появи в радиус от петстотин метра.

Имам нужда някое по-силно хапченце. За доброто на всички! Защото усещам как на ум откривам все повече и все по-кървави приложения на тая лопата за сняг.

Дали има и други случаи на хора, изтрещели заради снега?...



Тагове:   дневник,


Гласувай:
13
0



1. forestlove - убедена съм, че има и други! мд...
17.12.2009 13:40
убедена съм, че има и други!
мдааа, няма мърдане - като навали е яко, а после - дупе да ни е яко.
цитирай
2. анонимен - ха ха ха
17.12.2009 13:58
фитнес му е майката с лопата :)
Нямаш ли шерпи / разбирай мъже / около теб, че ти ринеш. Аз моите ги впрегнах по двама по двама с лопатите и сега плаца пред офиса е чист - да маршируваш с кеф на него.
цитирай
3. kapricia - :о)))
17.12.2009 14:00
Абе има уж някакви, ама то и те си чистят пред другите сгради. Докато стигнат до мен, ще се мръкне. Нали знаеш защо на вълка врата му е дебел? Има много резон в тая поговорка. :о)))
цитирай
4. gkowachew - :)))
17.12.2009 14:37
Но и летните "Удоволствия" са...
цитирай
5. tit - Съчувствам ти!
17.12.2009 14:41
Аз харесвам дебелия сняг, но по нашия край няма!:)
цитирай
6. boristodorov56 - Бленувай лято!
17.12.2009 15:08
Зимни гранспортни баталии - обичайни за нас .
добре, че съм извън обсега на възможния обстрел.
Страхотно!
цитирай
7. xenagabbi - :)
17.12.2009 15:11
Само чакам момента в който снега ще стане на лед - ако няма счупени крайници от моя страна (хем,че аз и без лед спокойно мога да се пребия) е на!
цитирай
8. smani - Една приятелка
17.12.2009 15:23
казва - обичам зимата, но да я гледам през прозореца. :)
цитирай
9. kapricia - :о)))
17.12.2009 15:32
Като спре да ме боли всичко, сигурно пак ще се радвам на снега. Засега обаче все още се чувствам като че съм влачила автобуса на гръб. :о)))
цитирай
10. forestlove - @ kapricia
17.12.2009 19:07
"Нали знаеш защо на вълка врата му е дебел? Има много резон в тая поговорка. :о)))"

еее, твоят врат дебел ли е? :-DDD
цитирай
11. kapricia - :о)))
17.12.2009 19:09
Образно казано, да. Не обичам отборните игри - предпочитам сама да се справям. :о)))
цитирай
12. karambol5 - Ххихихихиихихи и при мен сепояви ...
24.04.2010 10:26
Ххихихихиихихи и при мен сепояви една такава лопта за сняг...ма аз тръгнах да раздавам спрведливост с нея щот не ми се ринеше :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kapricia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1268246
Постинги: 306
Коментари: 3701
Гласове: 21029
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930